Аптеки 
Как микронутриентите могат да помогнат
По време на менопауза тялото ви е изложено на много различни потребности, поради което също е важно да приспособите диетата си с тези специфични изисквания. На този етап достатъчното набавяне на хранителни вещества е особено важно. Микронутриентите са нашият основен източник на енергия, това включва протеини, въглехидрати и мазнини, които съдържат различно количество наситени и ненаситени мастни киселини. Наситените мазнини се съдържат преобладаващо в маслото или свинската мас, моно- и полиненаситените мазнини се срещат най-вече в растителните и рибните масла – те са важни за здравето.
Примери за ненаситени мастни киселини, които са от изключителна важност за вашето здраве са: омега-3 мастни киселини и гама-линоленова киселина. Омега-3 мастните киселини имат благоприятен ефект върху метаболизма и са полезни за сърцето. Омега-3 се съдържат в мазните студеноводни риби, като сьомга, херинга и скумрия – два пъти седмично трябва да се консумират рибни ястия. Гама-линоленовата киселина се съдържа в семена от вечерна иглика, пореч, касис и др., предпазва кожата от сухота. Поради множеството положителни ефекти на двете есенциални мастни киселини, приемът на съдържащи ги хранителни добавки добра идея.
Въпреки че тялото ви се нуждае от малко количество микронутриенти, те са жизнено важни за вашето здраве. Микронутриентите гарантират, че макронутриените са правилно усвоени, това включва множество метаболитни процеси. По тази причина, съществуват много на брой микронутриенти, те включват: витамини, минерали и микроелементи. По време на менопауза необходимостта от някои микроелементи може да се увеличи.
Следващата информация ще ви представи някои характеристики и функции на микронутриентите, които са особено необходими по време на менопауза.
Групата на Б витамините включва витамини В1, В2, В6 и В12, а също и никотинамид, пантотенова киселина, фолиева киселина и биотин. Всеки един от тези витамини има своята важна роля в тялото, но имат и една обща:
Те участват в енергийния метаболизъм и растежа на тялото. Б витамините изпълняват важни функции, свързани с регенерирането на нервните клетки, кожата, лигавиците и косата. Също така ни правят да изглеждаме здрави и привлекателни. Б витамините са срещат в голямо разнообразие от храни, например в пълнозърнест хляб и ядки, но също така и в месо, яйца и млечни продукти. Въпреки че фолиева киселина се набавя трудно само с храна. Този факт е бил потвърден от изследване на хранителните навици в Германия, което показва, че приемът на фолиева киселина не е достатъчно добър.
Покрай лечението на зимните настинки, повечето хора са запознати с изключително разпространения Витамин С. Той повишава имунната система и спомага за растежа на костите и съединителната тъкан. Дневно тялото се нуждае най-малко от 100-200 мг Витамин С.
В много процеси в организма, Витамин Е силно се свързва с Витамин С. Витамин Е е важен радикалов уловител и гарантира, че тялото ви няма да страда от оксидативен стрес. За да се постигне това, дневно са необходими най-малко 12 мг Витамин Е.
Витамин D3 не е важен само за костното усвояването на калций, също така е и от съществено значение за зъбите и имунната система. Немското хранително общество (Deutsche GesellschaftfürErnährung – DGE) препоръчва дневен прием от 5 µг, което след достигане на 65-годишна възраст се увеличава на 10 µг. Тялото също може да произвежда Витамин D3 в кожата, когато слънцето я грее, макар че обикновено това количество не е достатъчно.
Цинкът и селенът са два микроелемента, от които тялото се нуждае само в малко количество. Въпреки това, тяхното значение не бива да се подценява: цинкът участва в десетки физиологични процеси. На пример, работата на имунната система зависи от наличието на достатъчно количество цинк, той също е важен за здравия растеж на кожата, косата и ноктите. Ежедневно трябва да се приемат най-малко 15 мг цинк, това количество се съдържа в 300 г леща, например.
Селенът също има важна роля за защитата на организма, също така е необходим за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Дневната нужда от селен е 50-100 мкг, което може да се набави от 100 г херинга или риба тон.
Много от растенията съдържат специални вещества, наречени „биофлавоноиди“. Каротеноидите и фитоестрогените принадлежат към групата на фитонутриентите.
Някои каротеноиди са прекурсори на Витамин А – тялото може да ги преработва във витамини. Най-добре познатият член на групата е бета-каротенът. Каротеноидите помагат за свежият вид на кожата и доброто функциониране на очите, също така са от голямо значение за защитните сили на организма. Плодовете и зеленчуците са особено добър източник на каротеноиди, например моркови, нектар, пъпеши, спанак, кайсии. С цел бета-каротенът да се абсорбира в тялото, е важно едновременно с него да се консумират и малки количество мазнини, например моркови със зехтин или плодове с малко кисело мляко.
Микронутриентът Коензим Q10 играе важна роля в регенерацията на клетките. Той е един от най-ефективните антиоксиданти и е изключително добър акцептор на радикалите: Свободните радикали са частично отговорни за процеса на стареене и не на последно място по отношение на кожата. Допълнителен прием на Q10,чрез храната, допринася за естественото възстановяване и оптимизира метаболитните процеси на клетките на кожата
